ИСТОРИЯ НА ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
"АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ 1899"

През 1895 г. след масовия излет на Черни връх (Витоша), организиран по призива на Алеко, в които взимат участие 300 души, било основано туристическо дружество. Негов председател станал Иван Вазов и секретар Алеко Константинов. Една от големите прояви на дружеството е била организираната екскурзия до Погановския манастир на река Ерма, която станала повод за написването на известния Алеков фейлетон Какво? Швейцария ли!. След трагичната смърт на Алеко Константинов току-що зародилото се туристическо движение замряло, прекратило дейността си и дружеството, но за кратко време.

През 1899 г. няколко софийски туристи из средата на интелигенцията основават българското туристическо дружество Алеко Константинов. То си поставя за задача да се обходят първите местности на отечеството, да се изучат във всяко отношение и да се улесни тяхното посещение, като се издаде общ пъреводител за България. Дейността на това дружество (по-късно Български туристически съюз БТС) се разраства. Основават се клонове в провинцията, увеличава се броят на членовете, провежда се оживена излетна дейност, уреждат се туристически спални за ученици, прави се маркировка на туристическите пътища и прочие. През 1908 г. в Русе се създава първото Юношеско туристическо дружество, което от 1911 г. прераства в Юношески туристически съюз (ЮТС). Учениците туристи чрез своите дружества в страната развиват активна излетна дейност.

Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски, Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев

В августовския си брой в"Ехо" е публикувал статията за преминаването на Алеко Константинов и Никола Тантилов през Витоша. Ето какво четем там: На 12 юли 1889 г. Алеко Константинов и Никола Тантилов правят проучвателно четиридневно преминаване на Витоша с цел създаване на организирано туристическо движение. Двамата тръгнали в 5 часа сутринта от Борисовата градина. Преминали през Урвичкия манастир "Св. Никола" в Лозенската планина. По-нататък маршрутът им преминал през Кокалянски манастир "Св. Архангел Михаил" в Плана планина и оттам - в село Железница. Следвали пътеки до връх Скопарника, а после достигнали до първенеца на планината - Черни връх. Ползвайки малкото и немного точни предимно руски военни топографски карти, двамата правилно се ориентирали и установили, че се намират на върха. Продължавайки по-надолу по водосбора и край Владайската река в края на четвъртия ден достигнали до село Владая. Това първо преминаване на Алеко Константинов през витошкия първенец е подробно и живописно отразено в пресата от неговия тогава шенспътник Никола Тантилов през 1907 г. по повод десетгодишнината от гибелта на Алеко. След значителна подготовка и разгласа паметното изкачване се осъществява шест години по-късно на 28 август 1895 г. Без необходимите познания за екипировка като най-необходимото на тази паметна дата на Черни връх се отзовават 300 души. Между тях е бил и патриархът на българската литература Иван Вазов. Намеренията на Алеко са били на това място и тогава да стане учредяването на първото туристическо дружество в страната с председател Иван Вазов. Неочакваното и много бързо влошаване на времето осуетило това намерение на Щастливеца. Въпреки това събитието е било достатъчно, от историческа гледна точка, за да се счита като рождена дата на организираното туристическо движение в България. Самият Алеко няколко дни по-късно в софийската преса описва случая с възкликването "Невероятно, но факт, 300 души на Черни връх!"